Може би, защото така се бях  настроила, но веднага след като влязохме в Щутгарт започнаха да ми се привиждат Мерцедеси на всяка крачка. Гъмжило, направо! На където погледнеш, на длъж и на шир  - мерцедес! Откровено да си призная, не  разбирам нищо от коли.  Ако утре се наложи спешно да си купувам кола  със сигурност ще я избирам по цвят на лака, така е най-лесно…Но Мерцедесите все пак ги разпознавам  с невъоръжено око по прочутата им емблема. И точно, за туй, защото са прекалено емблематични,  тежкарски, прехвалени и световно признати за автомобилния Олимп, леко ги презирам. В мен все още живее поовехтялото, сигурно, схващане на честения българския интелигент от  средата на 90-те, че да се возиш на мерцан значи,  я си депутат, я премиер, я цигански  бос, я мутра с неутвърдена репутация…Абе казано накратко, Не ти е чиста работата.
Още:
http://galinadankowa.wordpress.com/2012/08/12/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%B1%D0%BB%D1%8F%D1%81%D1%8A%D0%BA-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%80%D1%86%D0%B5/