Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.09.2011 18:41 - Страстта човешка „да ударим кьоравото“
Автор: sandy Категория: Туризъм   
Прочетен: 2016 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 06.09.2011 18:49


Тези дни един от известните виртуални продавачи на електроника в Германия (няма да казвам кой, за да не му правя реклама) обяви, че вади за продан хиляда висококачествени нотбука на петорно по-ниска цена. Вместо 650 евра, купувачът ще брои само 100 и получава чисто нов, истински, висококвалитетен , с най-последни екстри, джаджи и ала-бала, нотбук, Офертата е, разбира се, рекламно морковче, бонбонче, примамка или както там се нарича...Целта на веб продавача – да натрупат бойка фенове във Фейсбук.

Забележително е, че вчера страницата имаше едва 30 000 фена. Днес, в тази секунда те са вече 110 988 и набъбват с главоломна скорост. Началото на продажбата беше обявено за тази сутрин. Но дали поради лош късмет или поради голямата навалица от фенове, по обяд се появи съобщение на стената, че сърверът на фирмата взел, че гръмнал. Лоша работа. А и шансовете да се добереш до „далаверата“ междувременно спадаха, защото много маймуни се накачиха на клона.

Всъщност това е само един пролог към темата, която няма нищо общо с електрониката и високите технологии. Това бе просто малък пример, с който искам да илюстрирам една типична за хората страст, на която не мога да се начудя вече толкова години. Страстта „да удариш кьоравото.“ Човешко е, ще кажете. Но все пак за мене е куриоз, че когато човек има, може да си позволи и въпреки това пак не иска да се откаже от удара по кьоравото...

Живея в най-богатата Германия. Тук гладни, дрипави и неподслонени няма...Всички имат от всичко необходимо, че и вповече. Всичко е общо взето достъпно за всички, по нормални и достъпни за всички цени. Но очевидно на лакомята човешка никога не и е вповече.. Ако някъде се появи нещо по-евтино, дори с малко, ловджийско-събирателския нрав изправя дребния потребител на нокти и го кара направо да подивее.

Все още не мога да се начудя и намая на дългите опашки, които се вият пред вратите на дискаунтърите Алди и Лидъл в понеделник и четвъртък (дните на промоциите). Половин час преди отварянето на магазините тълпа от жизнерадостни домакини ( хаусфрау) и пенсионери (рентнер) е обсадила входовете на гореспоменатите супермаркети. После започва блъсканица кой да влезе пръв, а после пада спринт и олимпийска надпревара, кой да стигне най-напред стелажите с евтините стоки. За какво си мислите, че е битката? За стоки от първа необходимост, разбира се. За евтини нетбукс, мобилни, а също така за гащи, маратонки, панталонки или саксии с цветя. И понеже живеем на село, а на село хората се познават, ще ви открехна, че някои от тези домакини пенсионери живеят в къщи за по половин милион, имат по няколко коли и ходят на почивки за по няколко бона поне по три пъти в годината... Но...да се пести от гащи , маратонки и сексии с цветя трябва. Очевидно това е тайната на богатството.

Сигурно е това. Спестовността и добре направените сметки. Бившите ми хазаи бяха безспорно милионери. Не, че надничам н а хората в паничката или им правя сметки на имането, но те притежаваха голяма кооперация с десет жилища, от които течеше една доста прилична рента. Те не даваха пари за градинар или чистачка. Работеха сами. Той облечен в синия работен комбинезон, буташе косачката по ливадата и подрязва клоните на храсталака. Тя помотана в престилка и прибрадка на главата, размахваше парцала по стълбището. Най-старата и скапана бричка на паркинга бе естествено тяхна. Не си купуваха нова. Не защото нямаха пари... Ами ей така от спестовност или стиснатост – въпрос на гледна точка. Или може би бяха еколози. Да не натоварват излишно природата с още и още отпадъчни ламарини.

Сегашната ми хазайка вдигна наема с пет евро. Обясни ми, че за мене това са нищо пари, а за нея това е много. Всъщност тя е едра земевладелка. Живее в огромен чифлик. Има няколко трактора. Отглежда хмел и притежава иглолистни гори...Има ратаи от Полша, няколко коли, няколко къщи, които дава под наем...

Немцте са честни и педантични хора. За тях еврейската поговорка „чисти сметки, добри прятели“ важи много повече отколкото за самите евреи. Те никога няма да се опитат да ви изшмекеруват, да ви ударят в кантара, да ви метнат в сметките и разни от този сорт тарикатлъци типични за „конекрадците от долното течене на река Дунав“1. Но честността, както истината са относителни понятия. Затова не си мислете, че щом сметките излизат и всичко е чисто и изрядно според закона не са ви изиграли. Всъщност немците изиграха цяла Европа. Превърнаха я в свой пазар, където да пробутват своите стоки и да трупат мастити печалби. С едната ръка раздаваха щедро инвестиции, за да има с какво да се купува, а с другата си прибираха печалбата. Големите търговски концерни тържествуват вече и в най-затънтеното кътче на стария континент. Всичко е чиста работа и чиста печалба. Без мошеничество, без игри и измами. Но да не се отклоняваме и да не навлизаме прекалено дълбоко в макроикономическите рамки. Ставаше дума за малките хора. Тези дето ходят на фризьор например. Преди два дни бях свидетел как един млад човек, на излизане от фризьорския салон си поиска обидени единия цент ресто, който фризьорката (очевидно не тукашна съдейки по матовия тен на лицето) неразумно бе решила , че е дреболия и няма какво да връща.

Да, в Германия е разцепен не на половини , а на четвъртини и осмини. Всичко е планирано предварително колко трябва да бъде, колко трябва да се даде и колко трябва да влезе. Ако сметката не дай Боже не излиза , например с три процента от цента, тогава се вдига въздужна тревога и докаго не се изясни неизгодния или грешния финансов казус няма кротване и покой. Тук например, никъде не минава номерът „ша прощавате, ама нямам дребни да ви върна“ .Ако рестото при покупка на скъпа мебел, например за два три бона, е един цент, клиентът няма да си тръгне от касата, докато не му бъде изплатено дължимото. А и да си тръгне, касиерката ще го догони, за да му връчи заедно с касовата бележка това, което му се полага.

Междувременно и аз станах фен на страницата с евтините нотбуци. Верно, че шансовете да участвам в евтинотопазаруване спадат отсекунда на секунда, защото феновете са вече...150 000. Но това е трендът. Пък и защо и аз да не опитам да ударя кьоравото.

1Определение дадено за сетете се кого от британския премиерминистър Уинстън Чърчил по време на дискусията коя страна в коя зона на влияне да остане след завършека на Втората световна война.





Гласувай:
1



1. pando - Навремето ходих на панаира в Лайпциг
07.12.2016 21:03
84 или 85 година. Поради пълните хотели бяхме на квартира в едно семейство.Български манталитет-организирахме ядене и пиене на корем/луканки,ракия,коняк и тн/,разбира се със домакините. На сутринта се оказа,че нямаме цигари-домакинът ни предложи от неговите,но веднага поиска да му ги платим-беше нещо от порядъка на една или две стотинки.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sandy
Категория: Туризъм
Прочетен: 60786
Постинги: 10
Коментари: 21
Гласове: 43
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031